Българите вземат 4 млрд. лв. годишно под масата Инспектори под прикритие ще дебнат нарушители

Около 4 млрд. лв. годишно дават за заплати "на ръка" българските фирми и предприятия. Това показват данните от проучване на социологическа агенция „Медиана", представени в рамките на конференция, посветена на легалния труд. По данни на социалното министерство близо 50 на сто от работниците признават, че получават част от заплатите си в пликове. Официално средната месечна заплата за страната през третото тримесечие на годината е 523 лв., показва статистиката у нас. Голяма част от хората обаче получават повече пари, които не се декларират, а се дават „под масата". По този начин на практика работодателите си спестяват от разходите, които иначе биха декларирали и платили под формата на осигуровки за работниците.

Много българи през последната година-две са си купили жилища и коли с официално декларирани доходи от 400-500 лв. на месец, обясни социологът Кольо Колев. С доходи до 550 лв. пък друга част от българите са завели семейството си на курорт и са си купили компютър и кола, показват още данните на „Медиана". Според статистиката на Главната инспекция по труда (ГИТ) в 90% от проверените предприятия през тази година договорите на работниците са за заплати, равни на минималния осигурителен праг за съответната дейност.

Във връзка с това председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев предложи във фирмите да се внедрят тайни агенти на трудовата инспекция, които да следят за условията на работа и заплащане. По този начин работодателите няма да имат възможност да излъжат или да избегнат наказанията, смята Данев. Идеята за трудови агенти е добра, но към момента е неприложима, коментира директорът на ГИТ Гълъб Донев. Въпреки че често пъти не са доволни от условията, при които се трудят, българите отказват да подадат сигнал за проверка и избират да „защитят" работодателя си, за да не загубят работата си.

Междувременно експерти напомниха, че законът срещу изпирането на пари допуска внедряването на агенти под прикритие във фирмите и не е необходимо това да се урежда чрез трудовото законодателство.